Feb 22, 2009, 2:46 PM

За твоя страх!!!

  Poetry » Other
1.4K 0 15
Страхът те блокира
и сякаш животът ти спира...
Дъхът ти секва и сякаш не дишаш,
а сърцето ти все по-лудо бие.

Страхът те убива,
но оставаш полужив.
Удар след удар ти нанася
и сякаш ти бие главата в стената.

Страхът ти е враг,
истинска чума е за твоя малък свят.
А ревността му е съюзница добра...

Подлудяват те и не умират в съюза си, 

непобедими те от тебе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, Гале! Браво!
  • Благодаря ви,Еми и Дейвид!!!
    Прегръдка силна от мен приемете
  • Както се казва, трябва да те е страх само от страха! А той наистина е чума, но лек има, щом има какво да го причини, има и какво да го победи! Поздравче за стиха хареса ми!
  • Благодаря ви,милички!!!
    Прегръдки!!!
  • Докато не разберем, че в нашия кратък земен път е старешен само страхът, вечно ще се оглеждаме. Ти си готова да го захвърлиш Галя, написвайки това откровение! Подкрепяща те прегръдка от мен!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...