Затресе се Земята и показа, оплезила голям език, че няма опит ненаказан, да влезем в нейния светлúк... Затресе се. И удивено не спря дъха ми в този час. Отдавна знам, че помрачено задъхва се снагата ú от нас... Боли Земята, стене, пъшка, удавена във тоз прогрес. Тревожно тя сигнали пръска За утре? Късно е! За днес!!!
"Боли Земята, стене, пъшка,
удавена във тоз прогрес."
Понякога се чудя как още ни търпи...а какво ще бъде, когато стане късно?
Вселенеска душа си Крис!
Дано много хора прочетат този стих и да се замислят над него!
Земята все още ни търпи и само напомня понякога за своята болка, но ако продължаваме да я тормозим - тя ще се разсърди и тогава става страшно!
Поздрави за чудесният стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.