За Вечността...*
За Вечността...*
Мастити учени твърдят уверено,
че все едно кога: Светът прекрасен,
Вселената, Пространството и Времето
във огненият Космос – ще угаснат...
Не ще остави камък върху камък
и всичко от Човека съградено,
тъй построения от пясък замък
отнасят морските вълни безвреме...
Вселената е нашата представа
за:вечност, за безкрайност, за божествено
и за Живота, който продължава,
но по звездите някъде – естествено...
А ето, че оказва се – умира
накрая и безкрайната Вселена*
и Вечността измамно се простира,
но във легендите... Въпрос на Време!...
Не знаем за съдбата на Душите,
понеже вярваме, че са безсмъртни!...
Къде́: умират ли дори звездите –
смъртта като ненужни ще захвърли?...
На толкова човешки поколения
душите им от векове́ – къде́ са?...
(Бих искал да попитам Бог за мнение,
но не събуждам в него интереса...)
И Разумът, човешкият, къде ли
и той по подразбиране – безсмъртен,
на Нищото в космичните предели
ще е захвърлен в необята първи...
Животът сякаш е самотен остров
захвърлен като камък в Океана:
на Вечността, на Нищото и просто
от Сътворението Взрив останал...
И цялата енергия събрана
от вековете на космичен огън
не може да премине „Океана“ –
дори и със подкрепата на Бога!...
Живеем във имагинерна Вечност,
допълваме я с приказни легенди,
с религии от тайнствена далечност
на суеверията непрогледни...
16.08.2020.
*след много трилиони години и Вселената
изчерпала термоядреното си гориво – ще
загине.
© Коста Качев All rights reserved.
