За Вечността...*

Мастити учени твърдят уверено,

че все едно кога: Светът прекрасен,

Вселената, Пространството и Времето

във огненият Космос – ще угаснат...

Не ще остави камък върху камък

и всичко от Човека съградено,

тъй построения от пясък замък

отнасят морските вълни безвреме...

Вселената е нашата представа

за:вечност, за безкрайност, за божествено

и за Живота, който продължава,

но по звездите някъде – естествено...

А ето, че оказва се – умира

накрая и безкрайната Вселена*

и Вечността измамно се простира,

но във легендите... Въпрос на Време!...

Не знаем за съдбата на Душите,

понеже вярваме, че са безсмъртни!...

Къде́: умират ли дори звездите –

смъртта като ненужни ще захвърли?...

На толкова човешки поколения

душите им от векове́ – къде́ са?...

(Бих искал да попитам Бог за мнение,

но не събуждам в него интереса...)

И Разумът, човешкият, къде ли

и той по подразбиране – безсмъртен,

на Нищото в космичните предели

ще е захвърлен в необята първи...

Животът сякаш е самотен остров

захвърлен като камък в Океана:

на Вечността, на Нищото и просто

от Сътворението Взрив останал...

И цялата енергия събрана

от вековете на космичен огън

не може да премине „Океана“ –

дори и със подкрепата на Бога!...

Живеем във имагинерна Вечност,

допълваме я с приказни легенди,

с религии от тайнствена далечност

на суеверията непрогледни...

16.08.2020.                                                       

*след много трилиони години и Вселената

изчерпала термоядреното си гориво – ще

загине.