Dec 23, 2020, 7:38 AM

За виждащи

  Poetry
1.3K 6 27

Среднощ минава, ангелите спят.

Сънуват цветни приказки децата.

В ума им буден оживя светът,

елените кръстосаха земята.

 

Играчките в чувала се топят

от искрено, неземно нетърпение.

Мечтаят скоро да се приземят

в уютна детска стая и вълнение

 

струи от най-очаквания гост,

усмихнат и загадъчно замислен.

Препуска шеметно по звезден мост,

да пренесе дара си многочислен

 

до всяко разтуптяло се сърце,

жадувало за обич и надежда,

да влее на невинното сърне

частичка смелост и да го зарежда

 

за празника с послана благодат –

на вярата с горивото ракетно,

и ревностно да търси стар и млад

разгарящото слово искрометно.

 

Подръпва Дядо Коледа юзда

и следва точно лунно разписание,

сънят прекрачва тънката бразда

за виждащите чудо с упование.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

The work is a contestant:

3 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...