За виртуалността
Задъхва се денят, вълнува се
и слънцето смирено ще се скрие.
А ние все така ще си римуваме
в безмълвие, страстта си преоткрили.
Нощта ще гали белите криле,
полетите, хоризонтите далечни.
И звездно ще е сивото небе,
на чувствата изречени и вечни.
Есента ще ни обагри с цветовете си,
ще тръпнем за бленувани простори.
Очите ще сълзят от ветровете
на тъмните душевни коридори.
Сред зимните дебели снегове,
като кокичета ще никнем замечтани.
Словата ще стопяват ледовете,
като Слънчево, пролетно послание.
© Найден Найденов All rights reserved.
