За Висоцки
Музикантът,
Поетът . . .
Той свири със ярост,
той пее със ярост,
със яркост и пламък!
Не трябва да искаш правда и жажда,
не трябва някак да бъдеш подготвен,
Защото вулканът от жили и вени,
от истина, а не от
ноти и схеми
те грабва.
Защото в театър “Таганка”
крещи и се смее...
Поетът...Висоцки...
Няма никой извикан,
събития предизвикани.
Знамена не развяват...
Хората ръкопляскат.
Артистът.
Прожектори право във него.
Стара китара,
но със сребърни струни.
И виждаш - препускат коне и вълчици
в надбягване с времето,
с някаква... политика?
Висоцки е Хамлет и сякаш те пита:
“От тях ли ще бъдеш или ще си себе си?”
Оглеждат се хората,
всяка дума те гони –
Всяка рима е зов
акордите молят...
Душата ридае,
Артистът се смее,
китарата плаче...
в театър “Таганка”...
Музикантът,
Поетът,
който свири със ярост,
който пее със жажда,
със яркост и пламък,
оставя на всички ни свойта китара...
Своя Хамлет оставя
и свойта...
ТЪГАнка!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
