Oct 3, 2025, 6:56 AM

За всяка следваща

  Poetry » Other
161 0 0

Взех си 

бойният дух

и стрелите.

Салют

за твоите следващи,

горките.

Зачеркни ме завинаги

това,

което било е,

не е било

никога.

Творбите 

ми за теб,

проклинам ги,

това което е горяло

е в пепел

завинаги.

Прегръщам 

си утрото-

заминавам.

Всичко свързано

с теб-

зарязвам го,

като отпадъци.

На прощаване

ти оставям,

бял лист 

и евангелие,

да се помолиш

и напишеш

за това,

колко съм 

паднала.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...