И няма да свърши светът,
и няма след теб да заплача,
ще се роди пролетта
в омайна прегръдка на здрача.
И птиците пак ще долитат,
морето пак ще бушува
и облаци лудо ще скитат,
и вятър с тях ще танцува.
Какво, като вече те няма?
дойде, постоя и си тръгна.
Моментите са измама,
от вечност светът е обгърнат!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
