И тази нощ ще бъда Вятър,
вилнеещ тъй самотен из града,
ще бъда без лице, тяло и без сянка,
за да не мога лесно да се приземя.
А Вятърът захвърля всички чувства,
които го потискат и шептят,
обаче с думи, завързани със котва,
те приказка измислена четат.
А Вятърът не вярва на онези,
които свалят от небето му звезди
и в дар му дават всичките комети,
реалност иска той – не ще ги оцени. ...