За заблудата отново

В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години.
Горях в пожарите на младостта
и търсих път към райските градини...

Пиян бях от любовния нектар...
И бях пленен от радости неземни!
Навсякъде аз срещах само чар
и замъци красиви и вълшебни.

И заживях във нереален свят.
Красива беше моята заблуда
и като в сън пред нищо не се спрях,
летях безгрижен, като пеперуда.

Уверен бях, че всички богове,
са мои и са влюбени във мен.
Че няма другаде щастливи брегове
и щастието с мене ще зачене!

Макар че този сън аз надживях
и знам, че беше истинска заблуда!
О, цял живот в заблуда бих живял,
без напъни, за миг,  да се събудя!