Apr 20, 2007, 9:04 AM

Заблуда

  Poetry
1K 0 8

Вървиш без посока и не ти пука.
Нямаш пари и не ти дреме.
Нямаш ток, вода и дом - че, к`во от това?
Прежълтяваш, посиняваш, позеленяваш - ами!
Гладуваш, припадаш, разболяваш се - глей си работата, уе!
Умираш и дори не знаеш за какво.
А и да знаеш, все туй.
През живота си дали си направил нещо добро?
Не знаеш, а и да знаеш...
Кой си ти? - Не знаеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...