ЗАБЛУДАТА
За малко отдих крак подвихме,
преминали сме топлия Зенит...
На хубавите дни се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит!
О, толкова е хубаво, когато
след знойни дни останеш във покой!...
Неволно се залъгваш, че е лято,
че всичко можеш, че светът е твой!
Че падналата есен и мъглата,
че бръчките и белите коси,
че парещата болка във главата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up