Apr 10, 2008, 8:07 AM

Заблуден

  Poetry » Other
956 0 0

 

Ще те издигна от пепел.

Мечтани форми ще извая,

навел глава,

тежко отпуснал ръце,

коленичил в прахта!

Ще те нарисувам от въглен -

очите в миналото гледащи,

без устни ще те оставя

и лицето ти ще е тъжно.

Ще те запаля с жарта,

живей от моя огън, спомен и болка!

 

Пресъздавам те - моя идеал!

Ще ти покажа забравена истина:

с поглед пълна чаша пресушена,

животът от останките чужди,

денят - нощта чакащ, заспиват в едно.

Тихите думи, душа крещи на глухото, и

отражение на непознат в огледалото!

 

 

 

 


17.02.08. TuH4eTy

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...