10.04.2008 г., 8:07

Заблуден

958 0 0

 

Ще те издигна от пепел.

Мечтани форми ще извая,

навел глава,

тежко отпуснал ръце,

коленичил в прахта!

Ще те нарисувам от въглен -

очите в миналото гледащи,

без устни ще те оставя

и лицето ти ще е тъжно.

Ще те запаля с жарта,

живей от моя огън, спомен и болка!

 

Пресъздавам те - моя идеал!

Ще ти покажа забравена истина:

с поглед пълна чаша пресушена,

животът от останките чужди,

денят - нощта чакащ, заспиват в едно.

Тихите думи, душа крещи на глухото, и

отражение на непознат в огледалото!

 

 

 

 


17.02.08. TuH4eTy

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...