Заблудите ще си останат самовлюбени
Заблудите ще си останат самовлюбени
Заблудите ласкаят химерите тайно,
по вечерния бриз им тихичко слова шептят.
С омайни думи те ги упояват трайно,
а туй достатъчно е чувствата им да творят.
Омаяха ги с любовните си стихове
и те забравиха, че са измислени.
Тъй жалко е, че ще се събудят с викове
и ще осъмнат пак като неистински!
Заблудите ще си останат самовлюбени!
Дори химерите да молят да са истински.
Дали поне цигулките - до скръб изгубени,
ще имат сили пак до нота да са искрени?
© Цвет All rights reserved.
