Jun 2, 2011, 11:35 PM

Забранен плод

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Една мисъл не спира да ме натъжава

и плаче моето сърце.

Всяка друга може да те притежава -

само аз не.

 

Обичта ми е безкрайна,

но е невъзможна връзката между нас.

До гроб ще я пазя като тайна,

макар да изгарям от страст.

 

И когато си близо до мен -

на една ръка разстояние.

Нямам право да мисля за теб -

чувствата си крия, истинско страдание...

 

Плача, но крия сълзи

и спазвам житейски правила.

Но влюбено сърце в мен тупти -

"Обичам те" искам да изкрещя.

 

Не мога да те докосна дори,

престъпление ще бъде, ако те хвана за ръката.

И боли, ужасно много ме боли -

ранена, проклинам съдбата.

 

Непростим грях

ще е нашата връзка в този живот.

А толкова влюбена никога не бях,

но ти си забранен плод.

 

Убива ме мисълта,

че няма бъдеще за нас.

Всяка може да е с теб в нощта,

всяка друга, но не и аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....