Забранената любов
Забранената любов
Влюбих се неподходящо,според хорските разбирания дори е страшно,
но какво да правя - любовта
не бях я канела сега.
Защо ли така жадувам
да целувам твоите устни жарки,
защо ли така бленувам,
да даряваш ме със ласки?
Обичам страстно да ме обладаваш,
да докосваш тялото ми зажадняло,
очите влюбено да гледат,
а телата ни в едно да се слеят.
Изпиваш и последните ми сили,
когато съм с тебе мили,
прониквайки във мене бавно,
блаженство обвзема моето тяло.
Липсваш ми, мило мое,
нивга няма да съм само твое,
тъга обсебва ми сърцето
и сълзи се стичат по лицето.
Похот, привличане... страст споделена...
значение тук няма никакво.
Любовта ни е плод забранен,
но по-вкусен е той, когато е неразрешен.
Затова сега се с теб сбогувам,
умирам да те имам, но си тръгвам,
не искам сърцето ти да страда,
докато е време от мене да избяга.
Защото знам какво е да страдаш,
от любов в ада да изгаряш,
сърцето ти от болка да се пръсне,
а душата ти да те отблъсне.
© Нина Павлова All rights reserved.
