Nov 28, 2007, 6:18 PM

Забраненият бряг...

  Poetry » Other
1.1K 0 9

 

" На Инти... С обич от Сириус "


Всеки край е гарантиран,

щом Сърцето ти е мъртво

и вече шепота не чуваш...

превеждащ те през  хаоса.

 

Но нека корабът прогнил е...

отново вълните ще раздирам

и дори и скъсани платната...

вятърът попътен ще ме води.

 

Последна във очите светлина

ще запазя за пътя си прокълнат

последна цигара за из път...

когато стигна края на света.

 

Отвъд необятните простори...

пътя ще намеря свой...

ще запаля огъня отново тук...

където е началото на всичко.

 

Искам да отплавам надалеч,

далеч от всеки свят и шум...

Ще потърся Тишината там,

където е Забранения бряг...

 

... на Звездите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти искрено за посвещението,но всичко което искам е да се родиш отново в изгрева на тишината ,да спиш в завивките на лунна светлина, да прегърнеш силно своята душа !!!
  • Благодаря ви много. Съжалявам единствено, че не мога да вляза в акаунта си Sirius и трябва да изпозлвам този на INTI.
  • Браво!!!
    ПОздрав и прегръдка!!!
  • Краят винаги е красив...
  • Забраненият бряг на звездите...
    Прекрасно звучи. Чудно стихотворение.
    С обич.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...