Sep 26, 2013, 1:26 PM

Забраненият плод

  Poetry » Love
696 0 1

Жена ми ми изневерява
с ЖАН ПОЛ САРТР
в небитието, където
те двамата се въргалят,
в лъжеполята, в лъжелайната на сивите крави,
които имат неравномерно мускулести черва като на
кентавър. 
И затова лайната им са с формата на ябълка.

Но ù прощавам, стига да ми даде
онази рецепта за пудинга,
който никога не може да бъде изяден,
но си представям, че вкусът му е ябълков. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антонио Брейчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...