Забранено!
Забранено! Стой!
Не можеш и не искаш?!
И да заключваш, и да чукаш,
и да забраняваш
- и какво от това - къде сме ние?
В храсти убодени
или мрежи оплетени
плод забранен няма,
само наслада остава,
горяща лудо в сърцата...
Не мога да не те обичам -
отварям очи и в огледалото
поглеждам: не себе си, а теб
откривам.
Дори в пожара
има забрава, всяка струна на тялото ми
теб ще повтаря!
Изплувам от мътни води
от повлеклите ни драми и сълзи,
взирам се нагоре и виждам
две черни греещи здезди...
© ДИМА All rights reserved.
