Отрони се като забрава
и спусна се над нас
студена старческа ръка.
Жестокият капан на времето
затисна ни със свойта самота.
А птиците отпуснати, унесени
потъваха във мрежата от слънчеви лъчи.
И гмуркаха възторжено-тържествени
във пухкавата синева на небитието,
заслепените от лутане очи.
© Юлиан Владимиров All rights reserved.