Забрава
Мъглата се разплака със сълзи…
щом слънцето ù хвърли лъч отгоре…
Говорим есенно и аз и ти,
споделяме във нищото тревоги…
Красива си с палтото от мечти
и шалът ти усмихнат ти отива.
Очите ти са сини от вини…
Походката ти - укротено дива…
Обичала си истински мъже…
Безкрайно вярна и безпътно грешна.
Жена си… слабост и на богове,
сърцето ти е камъче от нежност.
Едва ли ще се влюбиш точно в мен,
но излъжи ме с поглед или дума.
Флиртувай… дяволите ми гали,
живот без обич е ужасна зима.
Усмихвай се, усмихвай се до кръв…
дори да те боли от студ отвътре.
Да пийнем вино в някой пъб
и да забравим, че сме мъртви…
© Михаил Цветански All rights reserved.
