Nov 27, 2005, 9:34 PM

Забрава...

Poetry

867 0 2

Всичко свърши...Тръгваш си сега.
Загубих красотата,загубих любовта...
Захвърляш в мрака нашите мечти...
Не ме жадуваш вече,не търсиш моите очи...
Нима съм само спомен,сън забравен,миг пропилян?
Защо позволи от студенина и безразличие да бъдеш завладян?
Щом искаш ще си отида
и любовта ни в миналото ще зазида!
Ще изчезна в дима на забравата,
погълната от вечността.
Ти сам пожела да са разделени копнеещите ни сърца...
Сега е време да потъна в тъмнината на нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

f1k0 (Филип)

Тежък стих...

2008-08-12T14:48:32+03:00
^Miss^sixty^ (Милица)

недовършено е продължи го ще излезе мн добър стих иначе браво

2005-11-28T19:12:08+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0