Забравено желание
Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá
преминава и ръси на капчици свежа прохлада,
но дали си успял да си вземеш от нея смеха
или пак си решил, че е смелост и участ да страдаш!?
Ще забравиш, че някога – в сън или миг съм била,
че ръка съм подавала – топла, разбираща, ласкава,
но когато копнееш за полет, ще помниш крила,
с пеперудено цветна и по детски невинна окраска.
Мълчаливо ще носиш, като кръст, една сляпа тъга,
за пожертвани, в име на нещо безумно, минути
или, може би, бягство от железния кръг на страха,
че да видят най-тъмния кът на душата ти, смут е.
В цвят и звездно небе, в крехко стръкче и твърда скала,
ще ме търсиш за лек, за упойка и бягство от мислите,
докато разбереш, че съм в теб. А защо съм дошла?!
Сам поиска един странен сън да превърнеш във истина.
© Вики All rights reserved.
