Забрави ли какво е да ме няма?
Забрави ли какво е да ме няма
Забрави ли какво е да ме няма?
На клада да разпънеш съвестта си,
повярвал в романтичната измама
и щастие в очите ми да търсиш?
Забрави ли що значи самотата -
по устните ти вчерашни целувки?
Държиш и нощем зинала вратата,
низвергнал всекидневните преструвки
и с тръпнещ глас ме молиш да се върна,
по-нисък от тревиците напролет.
С крила звездите мигом щом прегърна,
божествена в свободния си полет,
помни от мен: веригата пречупих.
За спомен само нея ти оставям.
Болезнените чувства с вик погубих.
На ред съм днес и аз да наранявам...
© Яна All rights reserved.
