Забрави ли ме?
Забрави ли ме? Или ме намираш
все още във шума по тротоарите,
в онези тъмни сенки под очите ти,
в онази тишина пред огледалото?
В ръцете ти, превърнали ме в рана,
в онези думи, никога неказани,
в това, което никога не стана
и няма шанс дори да се намразим?
Забрави ли ме? Свърши ли се вече
с онези неразумни обещания,
с онази близост, днес така далечна,
която ме превръщаше във мания?
Която ме превръщаше в магия,
която ти поставяше крила,
с онази близост, правеща ни "ние",
с онази наша мъничка лъжа?
Забрави ли сълзите ми и болката?
Забрави ли, че бях безумно права?
Изглеждаш ми щастлив, че си свободен.
А аз защо не мога да забравя?
© Мариета Караджова All rights reserved.
Поздравления!
