Забрави ли, приятелю
Забравил си,
че дъга само след дъжд блести,
забравил си
на приятелството колко много се държи,
забравил си,
че мълчанието повече от обида може да те нарани,
но не забравяй,
винаги помни,
дървото разцъфтява и силно става
само с топли слънчеви лъчи,
като него и приятелството устоява,
с прегръдки топли и искрени.
Две неща, но една орис и съдба,
като много неща в света
и те нуждаят се от внимание и доброта,
за да оцелеят в този свят
на фалш и на лъжа.
© Мария Манчева All rights reserved.
