Забрави ме
Уморих се от ритъма на сърцето,
което учестено бие.
Уморих се от мисли.
Уморих се да крия.
Нека спрем да се искаме.
Нека няма ранени.
Времето ще заличи
дните на уединение.
Пред теб е хоризонтът -
чист и лъчист.
Поеми въздух -
забрави ме...
У дома ме чакат
насълзените очи на дъщеря ми,
ранените колена на сина ми
и нежният зов на жена ми.
Не мога да деля
сърцето си на две.
Да се разделим
докато е време,
така по-малко боли.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
