Едно обаждане в два през ноща,
един глас, който шепти тъжни слова ...
Една жена, която няма сърце ...
една болка под мъжки нозе ...
Една любов, която не умира,
а в този кратък разговор се сбира ....
Една сълза, последна се отделя,
вместо сбогом, но пак разделя ...
Едно сърце, отдавна унищожено,
с трохички обич, едва скрепено.
Една усмивка, тъжна и смирена,
скрива ли душата жалка, уморена ... ...