Забравѝ ме в неделя, любима!
ЗАБРАВЍ МЕ В НЕДЕЛЯ, ЛЮБИМА!
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане,
направи си кафе и хлътни в тринитрона за филма,
не мисли, че скиторя по цял ден на пустия кей,
тъй далече от теб, в понеделник на стих ще те милна
и навярно ще чуеш тъй самотното мое: – Здравей! –
ще те пиша с перцето, което си краднах от Пушкин –
с тия калпави рими бездруго съм станал за смях.
И бъди по-красива от безкрайните летни вихрушки! –
из които – безсънен, цял живот все към тебе вървях.
© Валери Станков All rights reserved.
Дъвчете си едни и същи фрази за енти път, протривайки ги от употреба! Така правят графомани, хора с бедна лексика и пренебрежително отношение към читателите си, небрежари към творчеството си и аматьори. И като влизате в сайта, гледайте да сте трезвен.
