Забравя ли се...
По малко те забравям всеки ден.
С безпаметности вечер се напивам.
БезОбразен, далечен и студен,
когато изтрезнея, те намирам.
По малко те забравям - с всеки час,
във който тихо спомени умират.
Разкъсаното общо между нас
в агония, отритнато, пулсира.
По малко те забравям - всеки миг,
когато в безсъзнание заспивам.
Забравям те крещящо - с всеки вик,
със който на парчета се разбивам.
Забравям те. Със всеки удар в мен
сърцето ми от тебе всъщност бяга.
Далечно те привиждам. Разкривен.
В съня си все по-рядко те познавам.
Забравям те любовно - с всеки плам,
прогарящ в мене нови светли смисли.
Забравям те самотно. Точно там,
където се изгубват в бяло мислите.
Забравям те на части - хаотично.
Разхвърляно. И гневно. И с тъга.
И с болка те забравям. И с обичане...
................................................
Забравя ли се всъщност Любовта?
© Инна All rights reserved.
