ЗАБВЕНИЕ
Напусна вече родна стряха,
захвърли знамето, печата,
забрави ТЕ за кого умряха
и се запъти към Луната…
На една страна захвърли
рало, на другата – казмата;
после страстно се нахвърли
наготово да “бере” хазната…
Отрече се от бялата къщурка,
спотайва се в пещерата,
простовато, скотски си живурка,
забил в пясъка главата…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
