Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...
През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.
И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?
Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.
© Миглена Миткова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
