На детството в далечната страна
липи цъфтят и чиста детска врява.
Но туй са вече други времена,
в които никой няма да вярва.
И уж се връщам всеки ден назад,
а тъне, тъне из мъгли Итака.
Какъв ти рай – подобие на град,
щом даже мама спря да ме очаква.
Не вярвам Господ Бог да се смили,
към храма да ми начертае пътя,
макар Белоградчишките скали
в гръдта си цвете и за мен да кътат. ...