Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
4.02.2012 г., 11:39 ч.  

Зачеване на пролет 

  Поезия » Друга
1062 0 31

На детството в далечната страна
липи цъфтят и чиста детска врява.
Но туй са вече други времена,

в които никой няма да вярва.

И уж се връщам всеки ден назад,
а тъне, тъне из мъгли Итака.
Какъв ти рай – подобие на град,
щом даже мама спря да ме очаква.

Не вярвам Господ Бог да се смили,
към храма да ми начертае пътя,
макар Белоградчишките скали
в гръдта си цвете и за мен да кътат.

И всеки ден оглозган е до кост,
а всяка нощ е с мирис на мастило.
Омръзна ми до смърт да съм си гост,
но дваж по-лош дори и от Атила.

Ще кажете -  Родина. Ето нà:
в света притихнал, като нерв оголен,
аз по реката клончица една
ще пусна и зачена първа пролет...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно! Само това ще добавя!
  • Харесах!
  • Болчица, наречена родина...
  • Чудесно е, Ивайло. Вълнуващо, чисто, истинско.
  • Поздрави за този стих
  • Разплака ме, Ив*...
  • Благодаря ви:

    aLmA_mUeRtA (Ив )
    voda (Елица Ангелова)
    Eko70 (Веселин Динчев).
    oksimoron (Чомолунгм Матерхорнов)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Galina-preslav (Галина Преславова)
    rudin (Иван Христов)
  • Много тъга!
  • Толкова спотаена обич и носталгия!
    Съпреживях, Ивайло!
    Благодаря за искрено споделеното!
  • Успехи!Слушайте музика...
  • „Омръзна ми до смърт да съм си гост“...
    Споделям.
    Поздравления за болящото чувство!
  • Носталгичен, като нерв оголен стих, от който се заражда пролетта.
    Родина. Ето нà:
    Ще дойде тя
    и клончето накрая
    ще плувне в собствена вода
    и ще усетя в тебе Рая.

  • Благодаря ви:

    StrikingFeather (Славяна )
    Nelsan (Нели Вангелова
    Eia (Росица Танчева
    yossifova (Весела ЙОсифова
    feia (Вилдан Сефер)
    myanakieva (МариЯ )
    линасветлана (Лина Светлана)
    silvina84 (Силви
    mimamina (Минка Конарова
  • Не коментирам! Само преживявам заедно с теб! Поздрави от Родината!
  • "Ще кажете - Родина. Ето нà:
    в света притихнал, като нерв оголен,
    аз по реката клончица една
    ще пусна и зачена първа пролет..."
    Браво!

  • "И всеки ден оглозган е до кост,
    а всяка нощ е с мирис на мастило.
    Омръзна ми до смърт да съм си гост"

    Носталгично! Но всеки спомен е разцъфнала пролетна клонка!
    Далечни поздрави, Ивайло!
  • Много силно! Поздравления, Ивайло!
  • Да бъде! Поздравления!
  • С много болка и обич по миналото и Родината!Нека пак бъде пролет и ти да си участник в нея!Поздравления за прекрасното стихотворение!
  • Благодаря ви:

    galina999 (Галина Иванова)
    valia1771 (Ивон )
    irena-docheva (Ирена Дочева)
    gamarima (Маргарита Петрова)
    странница (Сеси )
  • Хубаво е, Ив!
  • Поздрави от Родината!!! На един стих разстояние...
  • Родина е щастливата усмивка,
    в чието ъгълче стоиш на пост
    за правото на дом и на реликви,
    за време на творец,а не на гост!

    Благодаря за стиховете,които предизвикват верижна реакция
    в сърцето и в ума на читателя!
  • Поздравления!
  • Благодаря ви:

    radenko (Радко Стоянов
    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА)
    Eva55 (Евелина Стоянова
    rozza (Радка Миндова
    danda (Даниела )
    yotovava (Валентина Йотова)
  • Като нерв оголен е Родината, Бароне,
    и всеки неин повик безутешен- стон е!

    Поздрав!
  • Поздравления за хубавия стих Иво!
  • Прекрасен стих - дори с оптимистичен финал...!!!
  • Мъглата е в Лондон, Бароне...
    Mного е хубаво!
  • Аплодисменти, Бароне!!!
  • И всеки ден оглозган е до кост,
    а всяка нощ е с мирис на мастило.
    Омръзна ми до смърт да съм си гост,
    ................
    аз по реката клончица една
    ще пусна и зачена първа пролет...


    Щом вярваш в пролетта, родината ще те дочака.
Предложения
: ??:??