Зад кулисите
491
0
0
В далечината всяка нощ се вият лешояди.
Кръжат над кървавите, лепнещи квартални спомени.
А словото ни мъртво е под форма на тирада,
изстискано от кръговрата на сезоните.
В нюансите на сивотата вграждаме душите си,
които са раздиплени от прекомерна употреба.
И няма ден, и няма сън, и в нищото
кошмарът на реалността ни гледа.
Земята се разтваря и поглъща –
човеците и къщите им. Чак и пътищата.
Затваря се, заситена от злобата им;
природата умее да си връща.
А ние лазим из подземните недра,
провираме се, гърчим се като дъждовни червеи,
прониквайки навътре в смисъла
на болката. И на мизерията.
И нейде, във далечината всяка нощ
се вият лешояди – със специална мисия.
Да късат мърша от телата ни; и за разкош
да се превръщат в славеи...
Ала зад кулисите.
Кръжат над кървавите, лепнещи квартални спомени.
А словото ни мъртво е под форма на тирада,
изстискано от кръговрата на сезоните.
В нюансите на сивотата вграждаме душите си,
които са раздиплени от прекомерна употреба.
И няма ден, и няма сън, и в нищото
кошмарът на реалността ни гледа.
Земята се разтваря и поглъща –
човеците и къщите им. Чак и пътищата.
Затваря се, заситена от злобата им;
природата умее да си връща.
А ние лазим из подземните недра,
провираме се, гърчим се като дъждовни червеи,
прониквайки навътре в смисъла
на болката. И на мизерията.
И нейде, във далечината всяка нощ
се вият лешояди – със специална мисия.
Да късат мърша от телата ни; и за разкош
да се превръщат в славеи...
Ала зад кулисите.
© Константин Дренски All rights reserved.
