Какво ли крием зад маските?...
Тъмните си страсти и мисли...
Колко сме всъщност опасни...
Онова, което сме намислили...
Тайните мръсничко бели са!...
А дрехите – безупречно чисти...
Кожите ни много дебели са
от толкова скритите ни липси...
Надянали маските си златни
лицемерно уж сме щастливи...
Душите ни са толкова блатни.
Сгърчени. Стари. Страхливи!
© Ивелина каменова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
