Какво ли крием зад маските?...
Тъмните си страсти и мисли...
Колко сме всъщност опасни...
Онова, което сме намислили...
Тайните мръсничко бели са!...
А дрехите – безупречно чисти...
Кожите ни много дебели са
от толкова скритите ни липси...
Надянали маските си златни
лицемерно уж сме щастливи...
Душите ни са толкова блатни.
Сгърчени. Стари. Страхливи!