Зад оградата
Непристъпна е болката.
С теб оградена.
До бодливата тел
на ръцете ти крачи.
Все нататък,
извън самотата ми гледа
и почти като мене
с очите ти плаче.
А мечтите са мними
и незначещи нищо.
Все разстилат, от дим
непрогледна, мъглата.
Разпиля се страхът,
а с годините всичко
се събра наведнъж
безтегловно в сълзата.
Сякаш някой с ръка
ме беляза, с тревога.
Не видя ли онези
бразди по челото?
Изморена съм
все да очакваш да мога.
Изморена,
но още с очи за доброто.
Зад оградата, някога,
в мен ще се съмне.
Ти си просто пазачът
на откраднати дни.
Тишината, единствена,
чака гласа ми.
Онемяла камбана
най-жестоко кънти...
С теб оградена.
До бодливата тел
на ръцете ти крачи.
Все нататък,
извън самотата ми гледа
и почти като мене
с очите ти плаче.
А мечтите са мними
и незначещи нищо.
Все разстилат, от дим
непрогледна, мъглата.
Разпиля се страхът,
а с годините всичко
се събра наведнъж
безтегловно в сълзата.
Сякаш някой с ръка
ме беляза, с тревога.
Не видя ли онези
бразди по челото?
Изморена съм
все да очакваш да мога.
Изморена,
но още с очи за доброто.
Зад оградата, някога,
в мен ще се съмне.
Ти си просто пазачът
на откраднати дни.
Тишината, единствена,
чака гласа ми.
Онемяла камбана
най-жестоко кънти...
© Елица Стоянова All rights reserved.
