Зад всеки прозорец, потайно намигащ,
коси е разплела босонога и гола съдба –
кадър от филм, ред незавършена книга –
тя не спи, играе притихнала покер с нощта.
Залага на сляпо чифт уморени криле от сатен,
вдига мизата, бездиханна очаква картите Божии,
измъква се дяволски и ухажва нахално новия ден,
и косите си сресва с тънко трънче на кървава роза.
© Даниела All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
