Зад всеки прозорец, потайно намигащ,
коси е разплела босонога и гола съдба –
кадър от филм, ред незавършена книга –
тя не спи, играе притихнала покер с нощта.
Залага на сляпо чифт уморени криле от сатен,
вдига мизата, бездиханна очаква картите Божии,
измъква се дяволски и ухажва нахално новия ден,
и косите си сресва с тънко трънче на кървава роза.