Задочен отговор
ЗАДОЧЕН ОТГОВОР
"Като слънце се чувствам ненужна"
Павлина Йосева
Познавам тази женска нелогичност.
Сърцето ти виси като обесен.
А нощите скимтят от прозаичност,
прескочили от пролетта във есен.
Съблечена до слънчевоискрящо,
със риск да ослепиш дори слепеца,
гориш. Но си невидима за зрящия.
А публиката вика: Дръж крадеца!
Какъв крадец? Избраникът това е.
(Короната му падна засрамена!)
Пиесата ли? Друг да я играе!
За слънцето е малка всяка сцена!
Сълзите скрих дълбоко като пръстен,
заровен в непрогледните ми нощи.
Но знаех, че го има! Че ме търси!
Че мога да съм слънце! Мога! Още!
Повярвай, като изгрев днес съм нужна!
Открих го! С дъх душата му събличам!
Той пие смях от вените ми южни.
Не е магия! Вярвам! И обичам!
2007
© Мария Панайотова All rights reserved.
