Dec 14, 2005, 9:56 PM

ЗАДОЧНА СРЕЩА

  Poetry
949 0 7

ЗАДОЧНА СРЕЩА

             на Стефан

 

Приятели, не мога да съм с вас,

но заедно през времето ще минем,

и ще се върнем в оня весел клас,

от който вече ни делят години.

 

Ще седнем по местата си и пак

звънецът за учителя ще бие.

Учителю, учителю наш драг,

кажете ни, това не сме ли ние?!

 

Ще бъда с вас при първия ви тост,

за да ви кажа колко ви обичам

и като умен, и възпитан гост,

не ще се бавя твърде неприлично.

 

Без шум ще си отида, още щом

усетя, че неволно ви досаждам,

а вие пийте и за мен едно!

Желая ви сполука и надежда!

1996 г.

Добрич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...