Задочна среща в бъдеще време
Осем часа – чук, искри и сажди.
Виж метала – като жив говори.
Моята десница още ражда,
сам докато с думите си споря.
Нивата ми – права или крива –
все донякъде ще я докарам.
Чашата ми никой не долива,
никой не прелиства календара.
Нуждата ми още нужди няма –
мога сам да си омеся хляба.
В боба, по рецептата на мама,
слагам люти чушки, като баба.
Точно като дядо ще отпия,
нищо в този свят не ми е чуждо.
Всичко се лекува със ракия,
с блага дума и юмрук – при нужда.
На ръба на залеза си грешен,
ненадвит от страх и от умора,
след последната сълза ще срещна,
правилно усмихнатите хора.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
