Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Nov 5, 2017, 1:01 AM

Задушница 

  Poetry
563 2 11

Задушница е. 

Простете.

Пак при вас сме със цвете

и поглед унил, 

 

а пожълтелите снимки

броят часовете, 

галят без пръсти, с поглед мил. 

 

Колко нежни са ветровете! 

С топъл дъх, шепнейки - незабравими -

майка, баща, любим. 

Бързо свещта гасне, 

 

времето тече

и пак сме далече, 

но сърцето ни тегли

и връща на малкия гроб -

непрежалим. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??