Задушница е.
Простете.
Пак при вас сме със цвете
и поглед унил,
а пожълтелите снимки
броят часовете,
галят без пръсти, с поглед мил.
Колко нежни са ветровете!
С топъл дъх, шепнейки - незабравими -
майка, баща, любим.
Бързо свещта гасне,
времето тече
и пак сме далече,
но сърцето ни тегли
и връща на малкия гроб -
непрежалим.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
