Задушница е.
Простете.
Пак при вас сме със цвете
и поглед унил,
а пожълтелите снимки
броят часовете,
галят без пръсти, с поглед мил.
Колко нежни са ветровете!
С топъл дъх, шепнейки - незабравими -
майка, баща, любим.
Бързо свещта гасне,
времето тече
и пак сме далече,
но сърцето ни тегли
и връща на малкия гроб -
непрежалим.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
