Ах, тия вечери предишни!
Ах, тия палави задявки!
Седя до теб, а ти миришеш
на шкаф със хубави подправки.
И сладка болка ме омаря,
и се разтапям от блаженство,
когато почна да отварям
вълшебните ти чекмедженца.
В тях тайната на естеството
ме чака – тъй благоуханна!
Докато стигна до едното,
в което искам да остана.
© Райчо Русев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
