Заедно
Този път заедно взехме решение,
не бива:
- да пренебрегваме неудобствата;
- да пресичаме своите пътища;
- да си крадем взаимно надеждата.
И това да продължи,
докато ни принуди времето
да тръгнем един към друг
(сякаш връщане от заточение),
за едно… нежелано участие,
(от страха на сърцата ни),
но все пак - в среща.
(Доказателсто, че е грешка
да се луташ в другия “аз”,
че така губиш право на действия
e може би фактът,
че някъде,
далеко от мен,
под невъзмутимите борове,
които преплели са себе си
във водите скучаещи,
и ти своите печални очи
като мене затваряш.)
Както си стоим така,
със затворени очи,
мълчаливи,
слепи за всички,
слепи за всичко,
за света, който на всеки от нас
- отдавана без другия –
неотклонно омръзва,
дали не разбираме?:
- да не пренебрегваме неудобствата;
- да не пресичаме своите пътища ;
- да не си крадем взаимно надеждата,
е първото нещо,
което направихме заедно.
Варна 1972 година
© Александър Белчев All rights reserved.
