May 24, 2020, 10:57 PM

Загуба

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Слънцето не грее вече,

и няма щастие във моите очи,

луната къпе се във мрака,

а звездите гаснат в тишина.

Липсват ми очите ти дълбоки,

скрити в океана син,

ароматът ти опияняващ,

който вдишвах всеки път,

устните ти сладки,

що целуват без да спрът.

Пламъкът на любовта угасна,

и съдбата отреди,

далеч от мен ще бъдеш вече ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Samanta S. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...