Загубата е вечна, а болката не е
Искаше ми се
по-лесно да беше да се добереш
до сродната си душа,
отколкото да я загубиш.
Всичко един за друг знаейки,
пристъпваме към прага
сбогом да си кажем
ала дори не се обърна
с поглед да ме удостои
тихомълком си тръгна.
Надявам се пак да я срещна
в дълбините на душата ми
и в най-уязвимите часове
на мислите ми.
Върне ли се при мен,
мястото ѝ запазено е...
Ще ми липсва
да я усмихвам;
шегите ѝ глуповати...
та тя е най-голямата част
от съществото ми,
а сега като си замине
без назад да поглежда,
ще остана без тази част
надали и тя ще я задържи-
по пътя ще я захвърли.
След години някой
като я намери, донесе ми я
ще му кажа не я искам-
за стари спомени душата затвори вратите си плътно.
Не допуска вътре-
ни хора
ни любов
ни топлотата на щастието.
© Слънчоглед All rights reserved.
