Загубен
Къде така загубих се
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат...
Едната с ярост погледне ме
и сякаш планина върху мен пада.
Другата с интерес загледа ме
и всички мечти за миг гаснат.
И край нямат...
Едната с рози решила да се боде,
но розата вместо това набола.
Другата с остри купидонски стрели
решила да цели и взела, че с всяка уцелила.
И край нямат...
Едната с хищниците дружи
и бозайниците ловува.
Другата сред мравките скита
и по дърветата катери се.
И край нямат...
Едната от любов страхува се
и затуй с любов ранява.
Другата търси едно, намира друго
и накрая избира нищо.
И край нямат...
И край нямат...
И край нямат...
Накъде бях тръгнал пък аз?
Защо така нечестно
отклониха ме от пътя ми?
Само за опътване ще моля
и само от това нужда имам,
а тази и онази, с дълбоките очи,
те своя път да си намерят...
© Виктор Василев All rights reserved.
